четвъртък, 24 декември 2009 г.

Познанства

11.Поморие-Со__пол….
Имаше и такива,които по онова време им казвахме ‘дървени философи’.Не щото наистина беха ,а за да им покажем,че и ний като другите ги оценяме като празнодумци.А дали беше така?Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато,ама беха многословни и си личеше,че искат да ги чуят повече хора и не просто да ги чуят,а и да им обърнат внимание.Звучаха интересно приказките им особено за нас по-младите,взимаха ни и погледа и слуха,ама като че не искахме да си признаем пред другите и повтаряхме: дървени философи ,но това в никакъв слу4ай не значеше,4е не си струва да се замислиш над думите им!! Пък и 4 часа вахта и да не обелиш дума с рулевия на Ждановската линия след втория месец си беше тъп инат или значеше,че ти е криво нещо.Ще кажа и защо,ама не сега.Но да не забравяме ,че темите за разговор,който обикновенно се завързваха м/у вахтени пом.к-н и рулеви по време прехода м/у Бургас и Керч канал, не беха много, а именно: Какво може да се пазарува ефтино,къде;или какви далавери се въртят в последно време; или проблемите в къщи или? Дааа да не забравяме че най-често разговорите включваха следното: Какви супер мъжкари сме ние българите и как руските каки(така им казвахме, макар че всъщност си беха украинки) си падали по нас.
Нашето момче беше този месец в една вахта с рулевия Симо от Поморие..За него беше разбрал,че обича да философства ,че не е мълчаливец и си каза”Значи няма да е скука:.4 вахти до там…4 обратно….за 4 рейса в месеца=32 вахти.Ще си кажем това-онова. После няма да се гледаме като непознати,когато сме дежурни в пристанище.” Беше го оценил за себе си,че може да се разчита на него по време на дежурство.Знаеше кораба и не беше безотговорен.Знаеше си и интереса и не подминаваше тихомълком,когато някой от дежурната бригада мързелуваше за сметка на другите или пък на негов гръб.Як беше белокосият мъж и имаше вид на умерено пъргав,което си отговаряше на годинките му.Нямаше възможност да го види на маневра,но по време на дежурство показа неведнъж,че няма нужда да бъде подсещан: нито за изравняването на швартовите въжета ,нито за мишкарниците,нито за трапа или квото там можеха да се заядат проверяващите от портовите власти.
Първата вахта двамата : Корабът се бе отделил от брега и картината на радара представляваше няколко точки, далеч зад траверза,показващи,че се отдалечават от фарватера за Босфора.Момчето го изключи и чу как боцмана поздрави и затвори вратата на мостика след себе си.Имало “добро” от Капитана да вземе рулевите през деня и да свършат някоя работа по палубата.Симо напусна с типичната за рулевите липса на ентусиазъм,като ставаше дума за физическа работа.Видя го след малко с една ръшкета и едно чукче да сваля ръждата от главна палуба.После, в 1955 ч. вечерта, пак се срещнаха на мостика.Мина половин час,изпушили беха по 1 цигара и както очакваше ,Симо започна да опитва да завърже някакъв разговор,задавайки въпроси и отговаряйки/разказвайки сам за себе си.”Наистина ли си созополия?Щото аз съм от Поморие.Хванаха ли паламуд сега,есента, вашите хора?Тази година ли /завърши/излезе от Морското?Аз съм от 10 г. в морето.Преди това съм бил стоковед-писарушка,ама парите малко и …ами уж за малко бех…само докато се видя по-спокоен и по-сигурен,ама май става съдба….Повечето сме в морето заради недоимък.Аз поне бех така,но и другите колеги,като гледам/слушам все се оплакват”Третият каза едно нехайно “да-да” ,но се зачуди:”Май почва откровен разговор.А може ли така?…дали наистина е открит човек?….още от първия път?Доколкото познавам созополии,а не вярвам поморийци да се различават много, ще трябва доста време докато се опознаем,а този човек го очудваше с тази директност.Пък и беше чувал от по-възрастни колеги,че рулевите често опитват да фамилиарничат.Подаваш им пръст за здрасти,а те взели цялата ръка.”Хем предварително знаеше ,че не бива да се задълбочава,хем му се приказваше по-насериозно.Не умееше да хвърля думи на вятъра.”Чиста загуба на време!Той ще си приказва насериозно,а ако прецени,че думите отсреща са въздух,ще започне да избива на шега,а ако Симо не е дебелокож(което предчувстваше)щеше да се усети” Беше забелязъл вече,че има смисъл в думите му и затова се замисли,какво ще му отвърне А Симо продължаваше да нарежда:Дали знаел,че в Поморие имало кафе”Созопол”,и съответно в Созопол-кафе “Поморие”.Даа знаеше за Созополското кафе.Повече бе известно като “Пъцибар”. Аа знаел ли ,че на светещия надпис сричката ’зо’ била изгоряла.Момчето бе чувало тази зака4ка и не се впечатли ,но се развесели .Усмивката винаги правеше хората в един разговор по-отпуснати и даже сближаваше,освен, когато бе ирони4на ,А сега тя красеше лцата и на двамата. .Разприказваха се за рибарски истории от тазгодишния паламуден сезон.Какви лодки са хванали най-много,къде,за успехи ,за лош късмет.Те колко риби са уловили с техните лодки.Неусетно темата отскочи ,но съвсем не неочаквано обаче за Ждановските девойки и ,че Момчето още не се бе опитвало да се запознае с никоя,без да се има предвид срещите в Интерклуба.Симо се очуди как е възможно това и ,когато третия му каза,че му е странно да спре в града някое момиче и да му каже,че иска да се запознае,отвърна,че това тук си е напълно в реда на нещата и ако не го прави,другите ще го мислят за левак и будала и когато Момчето се дръпна,щото такова поведение му изглеждаше нахално и неучтиво,Симо му предложи да излязат този престой заедно,като са свободни от дежурство.Уговориха се,а вахтата беше към своя край и втория беше дошъл вече,т.е.Момчето влезе в щурманска да пише в корабния дневник.Утре му предстоеше да подхожда Керч канал,да посрещне пилотите , а вечерта бе маневрата за заставане кея Жданов.
Първият ден от престоя се падаше дежурство на Младото,както му викаха по-възрастните моряци.Всичко вървеше по реда си.Товаренето слитките стомана/блокове от 10-15 тона/ почна сутринта.От няколко години насам докерите от причала вършеха едно и също: Композициите от завода(“Азовсталь”)идваха редовно и чакаха с товара покрай борда.Бреговите кранове вдигаха блоковете със стоманени сапани,а дъниджа беше подготвян предварително в хамбара на кораба,където се подреждаше стоката /слитки или сляби/След като сметна първия товарен план и се убеди ,че той се повтаря всеки рейс, Малкия следеше този карго план да се изпълнява точно,което май се оказваше мн.лесно ,защото стивадорите го знаеха наизуст и всъщност се налагаше да отделя мн.повече време на вътрешната организация на службата,една досадна част от която беше раздаването паспорти с/у подпис на отговорниците на групи за излизане в града,а до 24.00 часа -за връщането им обратно.Всяка група беше от по 4 човека и трябваше да има ръководител(от офицерския състав).За нарушения в реда за излизане/връщане в града беше длъжен да съобщава на помполита/имаше такава длъжност някога/.А да не говорим руските служби за охрана и ред,какви строги изисквания имаха.Но хайде да не припомням,че алкохолът бе идеалното разменно средство за решаване неофициално на хилядите проблеми,които създаваше буйната кръв на нашите моряци,които често си носеха последствията сами и даже се подготвяха предварително.Други две задачки беха изравняването(обирането) на швартовите въжета и щормтрапа по време ТРО(товаро-разтоварни операции),сдаването на мусора(боклука),което по неписани правила ставаше надвечер или по тъмно и накрая посрещането на стоката от шипшандъра,която пък беше незнайно защо основно водка и понякога цигари и нескафе(в ограничени количества,разбира се).Усещам,че тръгвам да се отнасям в подробности,което за момента значи,че и на мен ми е приятно да си спомням за тоз период.
Дежурството си мина по реда .Момчето се приготви за излизане и заедно със своята групичка се изнизаха по трапа,през портала(т.е. ГКПП-то),на тролейбуса и се пръснаха постепенно,докато стигнат до центъра.Кой - в Интер клуба,кой - във “Вълна”,кой - на среща..Те дввамата със Симо решиха да си купят калпаци,понеже зимата беше дошла тук и седнаха в едно познато му кафе да отбележат добрия избор.Тук сервираха коктейли,но решиха,че им се пие чисто а не ‘бъркоч’ и той като по-вътрешен отиде до бара да обясни желанията им за чистота на питието,както и че предпочитат непрозрачни чаши.Срещу 1 червонец бе забелязъл,че се изразява мн.ясно на руски и кимането след това най-често значеше “да”.Триумфално се върна към сепарето им,но забеляза,че на масата седяха и две жени.Симо свойски ги запозна,но момичетата се държаха малко резервирано.Досети се какво е направил белокосия,докато той се уговаряше на бара и реши,че сега неговият ред e да разтопи леда и заупражнява руския си.Удобно-неудобно,щом са на една маса е добре да се сближат малко и Момчето заразпитва и заразказва.Поопознаха се,а като свършиха питието ,Белия и по-голямата жена се извиниха и станаха,а в очите им се четеше,че са се наговорили нещо.”Кога успяха?”Остана сам с другата русокоса тигрица и подхващаха какви ли не теми.Само че след второто питие започнаха да се гледат мнооого в очите и му се струваше че синият лазур,който го среща е абсолютно красноречив.А когато постави дланта си в/у нейната и никой не се стресна от това,реши че може и да я попита дали иска да му покаже ,къде живее.Добави и ,че любимата му музика не е джаза,с който от 2 часа,ги заливаха в този коктейлбар.Жената не бе нито вчерашна,нито глупава и прецени, че имаше тъй да секаже добър късмет с този мъжкар ,затова подробностите по-после ще ги спетя.Ще продължа хронологически ,че вечерта ходиха в ”Океан” ,който беше като сборен пункт на повечето от “Богдан”,танцуваха, смяха се,пиха,пяха и…дойде 2300ч.Изпрати новата си позната с такси ,уговориха се за след седмица и след каст се върна с останалите…всичко по реда си: контрола ,маневра отплаване,прехода до Керч и после - в Черното море-ден и половина преход до Бургас.Симо не пропусна да го закачи за синеоката симпатяга и вместо да тръгне да го разпитва за подробности,той се отплесна да философства ,какво му трябва на човек(имаше предвид хилядите хора с нашата съдба ).Изхождаше в разсъжденията от себе си ,даваше и примери с др./гръцки/ моряци Говореше,че тия идеи за социализъм и комунизъм са му далечни.Разбирал,схващал нещата,когато чуел думите ‘личен социализъм’,защото той го бил постигнал:Имал си добро семейство ,къща,кола и лодка.Скоро щял и вила да вдигне.Изгледал 2 големи деца,които сега издържал да учат.Жена му била спокойна и му било приятно да се връща при нея.А накрая заключи,че всичко това станало възможно едва след като тръгнал да плава с корабите.”За какво ми ги разправя тия”- помисли си Момчето”Мноого важно,какъв бил социализмът му!Мен ме чака свободен от дежурство Ще измислям как да си изкарам свободното време.Щото след ден и половина престой пак се връщаме …и така”Знаеше си вече ,че един кръгов рейс е 7 дни.А следващия път в Жданов?-язък/сметна бързо.Пак му се падаше да е дежурен!

Коте

Kotence

Учил беше,че животните на корабите са забранени от всякакви там власти,а недай боже да си в Англия или пък страна с по-стриктно законодателство,тогаз да му мислят и животинките и стопаните им,и тези,които са ги допуснали на борда.Никакви хартийки(документи),печати,паспорти и т.н.н, не спасяваха положението,ако попаднеш на неразбран и неотстъпчив инспектор.Тръгва да те върти през всякакви параграфи и алинейки и те оставя едва щом се признаеш за виновен,разтрепериш се от възмущение или безсилие,но някаква котешка хитрост те кара да покажеш как дълбоко си осъзнал колко опасни могат да са евентуалните последствия от твоето външно нехайство ,небрежност.Даже погледнато с инспекторски очи, накрая си убеден,че всъщност си проявил отношение,което може да застраши сигурността не само на екипажа,но и на гражданите на държавата в чийто порт си.Абе важното беше да не ти конфискува приятелчето или пък някоа глоба да не изпраска.
Щеше/Предстоеше му/ да види още мнооого и различни отношения на местните контролни органи в бъдещите си посещения из пристанищата по света,но сега ставаше въпрос за Жданов,защото в Бургас не бе чул да имат проблеми.Или просто нашите власти си затваряха очите, или моряците беха достатъчно хитри или умни да не привличат вниманието ,макар че ято гълъби излиташе или кацаше на кораба”Може пък да са си търсели храна пиленцата или да са спрели на гемията за почивка” или пък,че разни кучета се разхождаха необезпокоявани и някак по домашному из канижелите и по палубите. ”Еми, близките им идват да видят своите щото са се затъжили и т.н.,а песовете са с тях”. Обясненията беха все такива наивни,но изказани убедително и прочувствено ,че ако имаха инспекторка насреща им,минаваха за истина.После разбра,че в Жданов граничарите,които редовно правеха обстойни проверки на к-ба преди отплаване, признаваха паспортите за кучетата,а останалите животинки/котенца,гълъби.рибки, папагали, костенурки и др./ биваха скривани от изобретателните моряци.

Лъки или Джоки…Спомням си ,че котето отговаряше и на двете имена,стига лакомството ,с което го прилъгваха да беше от любимите му.Помня и ,че двете хол.овчарки,които беха на борда,го възприеха дружелюбно,след първоначалните побутвания и подушвания с удължените им финни муцунки.Явно усетиха ,че имаха родственик,Сигурно им е замирисал на Ждановски улици или храсти т.е. от техен градски ,и по този признак-близък някак си.Усещаше се обаче,по скимтенето,джавкането,махането с опашка или тичането около него как му подсказваха: ”Стопани сме ние.Новият си ти.”Не си личеше много да му пука от това показване и шареният игривко махваше с нокти,когато видеше чужда лапа пред муцунката си или подскачаше да улови тия игриво-закачливи опашки,които подканяха мятайки се наляво-надясно: ”Посегни с лапичка и ако можеш ни хвани”.
Как попадна на кораба?Младото го донесе една вечер под шубата.Вече беше навалял снегът,а с него и здравият студ,който те караше да си вършиш каквато имаш там работа навън,по-бързо. Компанията в ресторанта се беше сгорещила и от танците,и от погълнатата водка..Щом наближи 2300 ч.,персоналът заприключва и четиримата знаеха,че трябва да се разбързат ,за да хванат такси навреме,а ‘Волги’ и ’Лади’,знаещи реда, се беха подредили пред ресторанта,очаквайки клиентите си.Докато бързаха към най-близката кола,Малкият чу сподавен бебешки глас да изплаква откъм храстите.Без бавене,подвикна,че ей сега идва отклони се две крачки вляво и разтвори клонките ,взирайки се в тъмното и надявайки се на светлните от входа.”Какво ставаше?Да не би подхвърлено бебе?Не е чудно”Беше чувал,че инстинкта кара тия,които изоставят рожбата си,да го правят така,че да бъде намерена.Затърси,занаднича.Нещо му проблесна като отражение,но едва като се наведе още,видя силуета на приклекнало котенце,зъзнещо,треперещо,което,щом усети топъл дъх , някак доверчиво и умолително проплака пак.Малкият протегна ръка,усети,че го е хванал под корема и че е сигурен захвата,бързо го мушна под шубата,притисна другата/лявата/ръка към корема си,за да го придържа и с два скока хлътна в таксито.Никой не разбра,а и имаше ли смисъл от обяснения сега.Изпратиха девойките,колата ги върна пред вторая проходная ,мина бързешката и разсеяно покрай проверяващия и като се качи на борда ,поиска малко млекце от пом.готвачката.Хлътна в кабината, затопли млекото в джезве и започна запознанството им с новия приятел.Колкото и да му се искаше да запази тайна,на 10-та мин. бе разкрит и трябваше да се вслуша в най-смислените съвети на загрижените и знаещите,а той мълчаливо преценяваше , че добрите му намерения не беха достатъчни,за да се отгледа четириногият рошльо.В това време нашият треперушко вече беше живнал и даже излочи млекцето,оставяйки си малко за после.Новият му познат го пусна в банята,мокри го и го разтрива с нещо,което накрая правеше пяна/очень неприятно!/,изсуши го в 1 хавлия и с едно нещо,което духаше топъл въздух и го караше да се дърпа и извива ,но накрая угаси лампата и се опъна в койката.А да- взе го при себе си и го зави с одеялото,като държеше ръка до тупкащото му сърчице сякаш ,за да поддържа контакта или по- скоро,за да е сигурен,че е до него и освен това му говреше нещо,надявайки се да се усетят поне..”Ами ок,нали беше топло и имаше кльопачка”Може и така да се обобщят последните асоциации от преживяванията на шарения Мър.
Младото искаше някак си да даде всичко нужно на беззащитното животинче, което м/у другото оживи кабината му и в близките дни щеше да направи ,щото да се почувства по-отговорен, необходим. ,полезен и радостен.Взираше се в тъмното и се питаше дали прави така,щото да му е добре на малкия познайник, или щото подсъзнанието му прави някакви свои си заключения ,или щото изкупва или подтиска дълбоко спотаено чувство за вина .Някои от спомените от детските игри или по скоро щуротии не беха много за хвалба,нито пък звучаха безобидно:боядисани гларуси,кучета с газ и тенекии за опашката,котки в морето с камъни на врата,кокошки,замеряни с подострени стрели.И който от махалата измислеше гадост,се оценяваше като по-печен и по-голям от другите.Странно,каква бе тая склонност у малките деца да се правят на по-възрастни,като измъчваха животинките.Може би от личен опит определяха,че по-големите могат да те наказват ,бият или да ти нареждат и те на свой ред се доказваха над още по-дребните.Но защо едва от скоро бе започнал да се замисля над подобни случки от детството си?Бе видял различно отношение към кучетата тук на кораба и по улиците в украинския град?..Кой знае?Сега му харесваше малкия Джоки,който се беше кротнал до него,а по-късно и запреде унесено.Добиваше доверие и по своему издаваше,че се е успокоил.А може и банята да го беше уморила .Аха...ето...от самосебе си дойде...беше го чувал нейде туй име-> Джоки=Веселушко.Отиваше му на шарения Мър...Когато влезоха в кабината и бе пуснат на пода ,заподскача и задърпа разнищения край на пътечката в кабината.После обиколи любопитно и нехайно по-високите нива:дивана,бюрото,кревата и спря в мивката, опитвайки да улови падащата капка от крана.
Беше му хубаво,че ще има край себе си живинка,за която ще се грижи,при това я усещаше и харесваше някак си.Тепърва му предстоеше обаче да разбере,че от това ,дето си нахранил котето,приютил или пък бил добър и нежен,не прави автоматично то да се привърже.Както и че котките са своенравни ,непослушни,гальовни,чисти и верността на кучетата към човека им беше чужда.Не осъзнаваше,че аналогиите,които направи по-късно беха казвани и от други преди него и тези непостоянство и своенравност в характера много приличаше на тия при момичетата,с които контактуваше, пък били те българки или рускини.
Нов ден-нов късмет.Той вече се различаваше от досегашните.На сутринта свърши всичко,което бе премислял вечерта бързо и без да се чуди много.Нямаше време за двоумене-имаше съквартирант,а той имаше нужда от минимални удобства.: отдели ъгълът под мивката за Джоки;намери кашонче и го напълни с пясък;даоха му пластмасови чинийки за храна и вода; уговори се с готвача за малки порцийки млекце всяка сутрин .Забеляза как мсълта му бе заета и с това:’А как се чувства сега Джоки?’Излиза от кабината и: “Колко време няма да съм тук?Какво ще му трябва-водичка,млекце?Чисто ли му е кашон4ето?”Започна да заключва да не би някой като отвори вратата и Мър да се изниже,а колко му е да цопне зад борд?Нали не разбира....нито пък има навици.Пусна го един път по металната палуба и видя как следствие статичното електричество козината по гърба му се изправя като рибена кост.Усети го,че и на Джоки не му е приятно с тези нежни лапички по леденото желязо.Добре че външните палуби на надстройката беха с дървен настил/като дюшеме/,а на кърмата имаше и виско заграждение от финна мрежа заради тенис масата инсталирана там.Така ,че мястото за първоначални разходки бе определено. Когато отиваше на вахта и го заключваше за по-дълго проверяваше дали има всичко необходимо и му приказваше дълго ,обяснявайки му да не се страхува.Оставяше му лампата светната и го запозна с всичките си приятели от екипажа.,а те го закачаха и падаше безкрайна игра.Направиха му и една топка ,която висеше на ластик и стана любима занимавка.Играеше безспирно и с всичко,закачаха го и то се закачаше с всички. След три – четири рейса,когато реши че Джоки се е поуморячил малко го пусна из канижелите.После го запозна с двете холандски овчарки и се захласваше с часове да си играе с тримата или да ги гледа само.Свикваше с Джоки а и той с него.Опровергаваше всякакви приказки,че котките не се привързвали към стопаните си.Мяучеше точно по един и същи,начин,когато искаше нещо(внимание, да излезе)По-често мяучеше така,че само той си знаеше какво казва.Е, да ...капризно беше животинчето ,но беше свикнало с редовната: храна сън,игра,както и кашончето с пясък.А и нощем...докато заспиваше и стопанинът му говореше тихо,не пропускаше да отговори с мъркане.
Дойде пролетта и на няколко пъти чу да му казват ,че е хубаво да го изведе в Градската градина на Жданов.Излезоха с приятел,а Джоки в един сак.Беше взел и малко сиренце и 2-3 шок.бонбона ,които котенцето мн.обичаше,за да го прилъже,ако се разсея .Седнаха на някаква пейка,отвори сака,а нашият изхвърча.Изчезна някъде,но след половин час се върна и изяде сиренцето.И 1-та бонбона разчупи и после изостави.Пийна си водичка и май се изтягаше блаженно,когато чу едно провлачено мяучене,което сякаш мина край ушите му,но самозаблуда.Инстинкта му пошепна нещо и той се затича в нея посока.И така и не се върна повече.Младото стоя там до вечерта,в смисъл ‘там’- в района,защото след два 4аса вече обикаляше подвиквайки.В края на краищата прави се оказзаха тия дето твърдяха,че котките не се привързват към стопаните си.

м/к"Богдан"

14. м/к=моторен к-аб (кораб) ’Богдан’=’Атлас’=’Raunala’ ....../ден 1/

…Първият кораб на ‘Тексим’! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи- парни. Мостик -изнесен напред в кула …. Еееех, че красота! Да не говоря, че и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва .да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо… хора навити и луди, ама от тогавашните. Нашето момче се гласеше за Далечния изток, но от Личен състав пратиха грама- ‘Командирован сте на м/к”Богдан”’.
-- Ае к’ва е таз морга ве? И то на руската линия! Да си гледат работата! Ще чакам някой кораб за Япония,Китай…Филипините.
Нали за тaм си мечтаеше толкоз години? Нали за това си приказваха с колегите накрая на следването? А и двама беха отплавали вече с ‘Раковски’и с ‘Бенковски’.Надяваше се на оценките от учението и практиките. Но май беше време да чуе живота, а неговите уроци му беха нови, защото момчето си правеше сметката без кръчмар, а заповедта гласеше - 3-ти пом. к-н на м/к“Богдан”
Ослуша се, сякаш не бе за него. Приклекна с надеждата да му се размине, ама телеграмата, която получи от ЛС , звучеше безкомпромисно:’При повторно неявяване на борда,следва уволнение’ . Стегна си чантата, беше разпитал това- онова за м/к ”Богдан”,как изглежда, какво товари /знаеше от някъде си,че ходи до Жданов(сега Мариупол )- тогавашния Съветски съюз/ сутринта уточни, къде е акостирал к-ба и следобеда цъфна на Западно Пристанище. Всъщност запрескача ж.п. линиите, разстлали се като паяжина, преди да достигне кея, отивайки към кораба. А там се закатери по степенките на едни вагони, защото 2 композиции с открити платформи бяха спрели край борда, което щеше по-нататък да разбере, беше обичайна картинка, застане ли слитковоз на кея. После пристанищните кранове с техните харакерни бръм ,хъркане, виене и скърцане ,разкрачили се над вагоните и увисващи ту над кораба, ту над композицията, бяха частта от гледката,с която трябваше да свикне, върже ли се к-бът към кея. Докато минаваше край борда, му направи впечатление, че листите от обшивката са нитовани. ”Олеле! Ама той наистина морга!”.По-късно щеше да разбере, че е от шведска стомана и ръждата му беше по-така, а и изтъняването на корпуса на к-ба беше минимално, което беше плюс за прегледите на БКР( Регистъра ). Срещна един висок мъжага с колело и огромни длани в/у рамката, който го заговори, очаквайки отговорите му. После му каза че е стар.пома и си отивал, а той да ходел на кораба, да си види кабината и да се нанася. К’вито въпроси има—утре, а тази вечер да пита втория, който е дежурен и т.н. ... Излетя нагоре по трапа и стъпи на палубата. Вацмана се появи откъм кърмата. Едно кученце подтичваше до него или му се моташе в краката, а мъжът хвърли поглед ‘Всичко виждам’ , измърмори: ”Здрасти. Ти сигурно си новия. Ключът за кабиата ти е във втория”, здрависа се и го напъти в надстройката….
Момчето попиваше с полед: обстановка, разположение ,канижели, врати, корабно осветление, табла. Свикваше с характерния шум от работещ ДГ(дизел-генератор),носът му надушваше специфичния въздух на жилищно помещение, ограждащо машинната шахта. И така. Видя се с втория. Резонното ‘здравей -здрасти, гледайки го над очила. Взе си ключа и влезе в кабината: мивка, койка, диван, бюро и стол ,гардеробче и гледка навън през 2 филистрина. Хвърли чантата и се върна в кабината на втория с молба, ако има време да му покаже кораба, мостика и навигационните прибори. ”Тръгни сам да обикаляш и ако имаш въпроси после, питай”-промълви ясно дежурния.

Като разправям, че “Богдан” беше силен и удобен, не измислям. На пръв поглед морга,особено с този мостик, разположен в кула, почти по средата на к-ба, но си имаше всичко. Дали да изброявам достойнствата, които го правеха да не се дава на значително по-новите(според година постройката) други 3 кораба от линията? Всички знаеха че е бивш нефто – рудовоз = не големи, но яки товарни помещения, а танковете за течен товар използваше за баластни,което го правеше мн.стабилен по време на прехода без товар /имам предвид свирепото северно време, което идваше зимъска от Одеския залив/; Яка обшивка и конструкция, които въпреки многото години(35-6 на вода) държаха на ледовете в Азовско море. ЖироКомпас с въздушно охлаждане, мощен радар ,макар и лампов, супер баластни помпи- парни, както и парен брашпил (имаше си котел и трима огняри), икономична машина и т .н. ...а да и екипаж-над 33 човека. Май си дойдох на думата? - за моряците, за екипажа. Въртях, суках, но ми се искаше да кажа, че без тия навити хора, които се грижеха за к-ба, надали би издържал толкоз години->нито помпи, нито ДГ-ри, нито навиг. прибори, нито дървения настил ,нито радиостанция, нито спас.лодки, нито…нито нищо не би издържало без постоянната им грижа.Човек би казал :’Ми така трябва. Нали този к-аб им вади хляба!’ Така е, но в ония времена не се разсъждаваше така.”Ако не е този, на друг к-аб ще те качат и работата, същата продължава.”- това беше нормалното.

Добре, де,ама к’во стана с новия трети?
Тръгна момчето нагоре -надолу да обикаля по палубите, както го бяха учили. Трябваше , като начало да запомни къде беха аварийно - спасителните средства. Обиколи два пъти кораба от кърмата до бака, разгледа товарните помещения, слезе и в машинно отделение, но навсякъде минаваше с мисълта, че ще се върне и ще опознае по-обстойно. Смрачи се полека и той хлътна в кулата - да огледа и мостика. Светна си пипнешком и се закатери по стръмното стълбище. От учебните кораби до сега, бе свикнал, че мостикът е над 20 крачки широк и почти от борд до борд и с мaлки крила, а този!?- Хм...и 10 крачки нямаше, но с откритите крила?- ехеее. Друго беше! ”Също като в някогашния аглийски флот.:)” Щурманът няма работа в закрити помещения! Той трябва да е очи и уши по време на вахта!”… Задържа се вътре, изброявайки наум, какво е видял. ”Нищо… по-компактно е и без излишества“- реши ,докато се озърташе за приборите в щурманска. Имаше мноого да оглежда още. ”Така, за3-4 часа к’во ли може да се види?”-успокояваше го втория, който тихомълком се беше качил на мостика да изгаси някакво осветление, но и да му напомни, че най-належащата му задача, сега е да напише на печатна машина екипажния списък и да отиде утре да го завери преди отплаване, а м/увременно има малко събиране в салета, понеже дежурната смяна не щели да са капо и той ,ако искал да се завъртял натам.
Малкия беше подочул от тук - от там, че са готин екипаж и реши да се убеди сам, как си правят веселото. Глъчката показваше, че салета е на кърмата, от левия борд. Чуваше китарa и женски гласове.”Сигурно са роднини на някои от екипажа” - каза си, защото доколкото бе погледнaл списъка, жените бяха две - пом.готвачката и камериерката пък и на кой ли мъж няма да му е интересно да си купонясва и около него да има жени. Надзърна през крилатата врата и моментално бе засмукан от компанията. Някой го придърпа, връчи му чаша и изломоти:”Ако я знаеш- пей, ако не -пак пригласяй!” Изреждаха нещо за Кузма Кузмич. Изля виното в гърлото. С една дума ‘вижте к’ъв съм пич’, направи физиономия, щото му се стори кисело и се включи в хора, отпускайки се на един стол с подлакътници. Китаристът пееше от душа, а останалите повтаряха (стори му се -нефалшиво и с чувство…е ,не бяха в синхрон, ама кой ти гледа), хилеха се, прегръщаха си каките(те беха от най-гласовитите кокошки), които даваха цвят на компанията. Никого не познаваше, ама – ‘много важно’.Те да не би да го знаеха? Важното е, че бяха весели, усмихнати, шумни и не особено трезви. А харесваше пийналите хора- не се преструваха и не трябваше много да ги молиш, за да кажат к’вото си мислят. Знаеше, че го чакат по-сериозни задължения, но реши да си даде 1/2 час почивка, пък и кой ли не харесва да е сред хора в настроение Обходи с очи всички, като по навик сякаш…, срещна нечии погледи, които също го следяха с любопитство опознавайки новите и продължи да приглася песента, която знаеше. Подсъзнателно отбеляза - 4 каки, 1 китарист и още петима- всички бяха по-големи от него. Само така! Скуката е враг, а усмивките винаги разтоварват. Познават се, а той е чужд, ама никой не тръгна да го разпитва. Хубаво е за начало. Дали щеше да му върви все на песни? Кой ли не го иска? Припяваше на още 2 песни, поблагодари за виното, извини се на най-близкия,че има да бачка и тръгна към салона да подрежда паспорти ,жълти книжки и да пише екипажен списък, което си беше чисто ново за него, но помнеше че втория бе предложил помоща си, а и вечерта го чакаше. И така. Това бяха първите му часове на неучебен кораб. Беше му отредено да започне от тук.
BETWEEN THE INNOCENCE OF INFANCY AND THE RECKLESSNESS
OF ADULTERY COMES THAT UNIQUE SPECIES OF HUMANITY KNOWN AS
A S E A M A N
A seaman Me can be short ,tall ,fair ,thin but never normal.U can find me in bars, in jail, in
arguments, in bed(never on my own), in debt, with friends and usually intoxicated.
My secret ambition is to change place with ship owner for just one trip, to own a brewery and to be loved by everyone in the world.
Me is usually Sir Galahad in a Japanese -rothel, a Psycho-analyst with a Reader’s digest in his pocket ,the Savior of mankind with his teeth awash, Valentine with a fever in his hand democracy personified in a red chinese cell.
The provider in war becomes the parasite in peace time…>me, with my fish’s eye view of the world’s portrait.
Me have the unequalled ability to laugh at myhself in any situation. And when the time comes for me to return to my home ,to my loved ones, who else can create such an atmosphere of suspense, of excitement and longing as when me walks through the door and says those four little words……………” Hi! ANY BOOZE AROUND ”