четвъртък, 24 декември 2009 г.

Познанства

11.Поморие-Со__пол….
Имаше и такива,които по онова време им казвахме ‘дървени философи’.Не щото наистина беха ,а за да им покажем,че и ний като другите ги оценяме като празнодумци.А дали беше така?Всъщност те казваха нещо различно и не дотам познато,ама беха многословни и си личеше,че искат да ги чуят повече хора и не просто да ги чуят,а и да им обърнат внимание.Звучаха интересно приказките им особено за нас по-младите,взимаха ни и погледа и слуха,ама като че не искахме да си признаем пред другите и повтаряхме: дървени философи ,но това в никакъв слу4ай не значеше,4е не си струва да се замислиш над думите им!! Пък и 4 часа вахта и да не обелиш дума с рулевия на Ждановската линия след втория месец си беше тъп инат или значеше,че ти е криво нещо.Ще кажа и защо,ама не сега.Но да не забравяме ,че темите за разговор,който обикновенно се завързваха м/у вахтени пом.к-н и рулеви по време прехода м/у Бургас и Керч канал, не беха много, а именно: Какво може да се пазарува ефтино,къде;или какви далавери се въртят в последно време; или проблемите в къщи или? Дааа да не забравяме че най-често разговорите включваха следното: Какви супер мъжкари сме ние българите и как руските каки(така им казвахме, макар че всъщност си беха украинки) си падали по нас.
Нашето момче беше този месец в една вахта с рулевия Симо от Поморие..За него беше разбрал,че обича да философства ,че не е мълчаливец и си каза”Значи няма да е скука:.4 вахти до там…4 обратно….за 4 рейса в месеца=32 вахти.Ще си кажем това-онова. После няма да се гледаме като непознати,когато сме дежурни в пристанище.” Беше го оценил за себе си,че може да се разчита на него по време на дежурство.Знаеше кораба и не беше безотговорен.Знаеше си и интереса и не подминаваше тихомълком,когато някой от дежурната бригада мързелуваше за сметка на другите или пък на негов гръб.Як беше белокосият мъж и имаше вид на умерено пъргав,което си отговаряше на годинките му.Нямаше възможност да го види на маневра,но по време на дежурство показа неведнъж,че няма нужда да бъде подсещан: нито за изравняването на швартовите въжета ,нито за мишкарниците,нито за трапа или квото там можеха да се заядат проверяващите от портовите власти.
Първата вахта двамата : Корабът се бе отделил от брега и картината на радара представляваше няколко точки, далеч зад траверза,показващи,че се отдалечават от фарватера за Босфора.Момчето го изключи и чу как боцмана поздрави и затвори вратата на мостика след себе си.Имало “добро” от Капитана да вземе рулевите през деня и да свършат някоя работа по палубата.Симо напусна с типичната за рулевите липса на ентусиазъм,като ставаше дума за физическа работа.Видя го след малко с една ръшкета и едно чукче да сваля ръждата от главна палуба.После, в 1955 ч. вечерта, пак се срещнаха на мостика.Мина половин час,изпушили беха по 1 цигара и както очакваше ,Симо започна да опитва да завърже някакъв разговор,задавайки въпроси и отговаряйки/разказвайки сам за себе си.”Наистина ли си созополия?Щото аз съм от Поморие.Хванаха ли паламуд сега,есента, вашите хора?Тази година ли /завърши/излезе от Морското?Аз съм от 10 г. в морето.Преди това съм бил стоковед-писарушка,ама парите малко и …ами уж за малко бех…само докато се видя по-спокоен и по-сигурен,ама май става съдба….Повечето сме в морето заради недоимък.Аз поне бех така,но и другите колеги,като гледам/слушам все се оплакват”Третият каза едно нехайно “да-да” ,но се зачуди:”Май почва откровен разговор.А може ли така?…дали наистина е открит човек?….още от първия път?Доколкото познавам созополии,а не вярвам поморийци да се различават много, ще трябва доста време докато се опознаем,а този човек го очудваше с тази директност.Пък и беше чувал от по-възрастни колеги,че рулевите често опитват да фамилиарничат.Подаваш им пръст за здрасти,а те взели цялата ръка.”Хем предварително знаеше ,че не бива да се задълбочава,хем му се приказваше по-насериозно.Не умееше да хвърля думи на вятъра.”Чиста загуба на време!Той ще си приказва насериозно,а ако прецени,че думите отсреща са въздух,ще започне да избива на шега,а ако Симо не е дебелокож(което предчувстваше)щеше да се усети” Беше забелязъл вече,че има смисъл в думите му и затова се замисли,какво ще му отвърне А Симо продължаваше да нарежда:Дали знаел,че в Поморие имало кафе”Созопол”,и съответно в Созопол-кафе “Поморие”.Даа знаеше за Созополското кафе.Повече бе известно като “Пъцибар”. Аа знаел ли ,че на светещия надпис сричката ’зо’ била изгоряла.Момчето бе чувало тази зака4ка и не се впечатли ,но се развесели .Усмивката винаги правеше хората в един разговор по-отпуснати и даже сближаваше,освен, когато бе ирони4на ,А сега тя красеше лцата и на двамата. .Разприказваха се за рибарски истории от тазгодишния паламуден сезон.Какви лодки са хванали най-много,къде,за успехи ,за лош късмет.Те колко риби са уловили с техните лодки.Неусетно темата отскочи ,но съвсем не неочаквано обаче за Ждановските девойки и ,че Момчето още не се бе опитвало да се запознае с никоя,без да се има предвид срещите в Интерклуба.Симо се очуди как е възможно това и ,когато третия му каза,че му е странно да спре в града някое момиче и да му каже,че иска да се запознае,отвърна,че това тук си е напълно в реда на нещата и ако не го прави,другите ще го мислят за левак и будала и когато Момчето се дръпна,щото такова поведение му изглеждаше нахално и неучтиво,Симо му предложи да излязат този престой заедно,като са свободни от дежурство.Уговориха се,а вахтата беше към своя край и втория беше дошъл вече,т.е.Момчето влезе в щурманска да пише в корабния дневник.Утре му предстоеше да подхожда Керч канал,да посрещне пилотите , а вечерта бе маневрата за заставане кея Жданов.
Първият ден от престоя се падаше дежурство на Младото,както му викаха по-възрастните моряци.Всичко вървеше по реда си.Товаренето слитките стомана/блокове от 10-15 тона/ почна сутринта.От няколко години насам докерите от причала вършеха едно и също: Композициите от завода(“Азовсталь”)идваха редовно и чакаха с товара покрай борда.Бреговите кранове вдигаха блоковете със стоманени сапани,а дъниджа беше подготвян предварително в хамбара на кораба,където се подреждаше стоката /слитки или сляби/След като сметна първия товарен план и се убеди ,че той се повтаря всеки рейс, Малкия следеше този карго план да се изпълнява точно,което май се оказваше мн.лесно ,защото стивадорите го знаеха наизуст и всъщност се налагаше да отделя мн.повече време на вътрешната организация на службата,една досадна част от която беше раздаването паспорти с/у подпис на отговорниците на групи за излизане в града,а до 24.00 часа -за връщането им обратно.Всяка група беше от по 4 човека и трябваше да има ръководител(от офицерския състав).За нарушения в реда за излизане/връщане в града беше длъжен да съобщава на помполита/имаше такава длъжност някога/.А да не говорим руските служби за охрана и ред,какви строги изисквания имаха.Но хайде да не припомням,че алкохолът бе идеалното разменно средство за решаване неофициално на хилядите проблеми,които създаваше буйната кръв на нашите моряци,които често си носеха последствията сами и даже се подготвяха предварително.Други две задачки беха изравняването(обирането) на швартовите въжета и щормтрапа по време ТРО(товаро-разтоварни операции),сдаването на мусора(боклука),което по неписани правила ставаше надвечер или по тъмно и накрая посрещането на стоката от шипшандъра,която пък беше незнайно защо основно водка и понякога цигари и нескафе(в ограничени количества,разбира се).Усещам,че тръгвам да се отнасям в подробности,което за момента значи,че и на мен ми е приятно да си спомням за тоз период.
Дежурството си мина по реда .Момчето се приготви за излизане и заедно със своята групичка се изнизаха по трапа,през портала(т.е. ГКПП-то),на тролейбуса и се пръснаха постепенно,докато стигнат до центъра.Кой - в Интер клуба,кой - във “Вълна”,кой - на среща..Те дввамата със Симо решиха да си купят калпаци,понеже зимата беше дошла тук и седнаха в едно познато му кафе да отбележат добрия избор.Тук сервираха коктейли,но решиха,че им се пие чисто а не ‘бъркоч’ и той като по-вътрешен отиде до бара да обясни желанията им за чистота на питието,както и че предпочитат непрозрачни чаши.Срещу 1 червонец бе забелязъл,че се изразява мн.ясно на руски и кимането след това най-често значеше “да”.Триумфално се върна към сепарето им,но забеляза,че на масата седяха и две жени.Симо свойски ги запозна,но момичетата се държаха малко резервирано.Досети се какво е направил белокосия,докато той се уговаряше на бара и реши,че сега неговият ред e да разтопи леда и заупражнява руския си.Удобно-неудобно,щом са на една маса е добре да се сближат малко и Момчето заразпитва и заразказва.Поопознаха се,а като свършиха питието ,Белия и по-голямата жена се извиниха и станаха,а в очите им се четеше,че са се наговорили нещо.”Кога успяха?”Остана сам с другата русокоса тигрица и подхващаха какви ли не теми.Само че след второто питие започнаха да се гледат мнооого в очите и му се струваше че синият лазур,който го среща е абсолютно красноречив.А когато постави дланта си в/у нейната и никой не се стресна от това,реши че може и да я попита дали иска да му покаже ,къде живее.Добави и ,че любимата му музика не е джаза,с който от 2 часа,ги заливаха в този коктейлбар.Жената не бе нито вчерашна,нито глупава и прецени, че имаше тъй да секаже добър късмет с този мъжкар ,затова подробностите по-после ще ги спетя.Ще продължа хронологически ,че вечерта ходиха в ”Океан” ,който беше като сборен пункт на повечето от “Богдан”,танцуваха, смяха се,пиха,пяха и…дойде 2300ч.Изпрати новата си позната с такси ,уговориха се за след седмица и след каст се върна с останалите…всичко по реда си: контрола ,маневра отплаване,прехода до Керч и после - в Черното море-ден и половина преход до Бургас.Симо не пропусна да го закачи за синеоката симпатяга и вместо да тръгне да го разпитва за подробности,той се отплесна да философства ,какво му трябва на човек(имаше предвид хилядите хора с нашата съдба ).Изхождаше в разсъжденията от себе си ,даваше и примери с др./гръцки/ моряци Говореше,че тия идеи за социализъм и комунизъм са му далечни.Разбирал,схващал нещата,когато чуел думите ‘личен социализъм’,защото той го бил постигнал:Имал си добро семейство ,къща,кола и лодка.Скоро щял и вила да вдигне.Изгледал 2 големи деца,които сега издържал да учат.Жена му била спокойна и му било приятно да се връща при нея.А накрая заключи,че всичко това станало възможно едва след като тръгнал да плава с корабите.”За какво ми ги разправя тия”- помисли си Момчето”Мноого важно,какъв бил социализмът му!Мен ме чака свободен от дежурство Ще измислям как да си изкарам свободното време.Щото след ден и половина престой пак се връщаме …и така”Знаеше си вече ,че един кръгов рейс е 7 дни.А следващия път в Жданов?-язък/сметна бързо.Пак му се падаше да е дежурен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар