м/к"Богдан"

14. м/к=моторен к-аб (кораб) ’Богдан’=’Атлас’=’Raunala’ ....../ден 1/

…Първият кораб на ‘Тексим’! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи- парни. Мостик -изнесен напред в кула …. Еееех, че красота! Да не говоря, че и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва .да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо… хора навити и луди, ама от тогавашните. Нашето момче се гласеше за Далечния изток, но от Личен състав пратиха грама- ‘Командирован сте на м/к”Богдан”’.
-- Ае к’ва е таз морга ве? И то на руската линия! Да си гледат работата! Ще чакам някой кораб за Япония,Китай…Филипините.
Нали за тaм си мечтаеше толкоз години? Нали за това си приказваха с колегите накрая на следването? А и двама беха отплавали вече с ‘Раковски’и с ‘Бенковски’.Надяваше се на оценките от учението и практиките. Но май беше време да чуе живота, а неговите уроци му беха нови, защото момчето си правеше сметката без кръчмар, а заповедта гласеше - 3-ти пом. к-н на м/к“Богдан”
Ослуша се, сякаш не бе за него. Приклекна с надеждата да му се размине, ама телеграмата, която получи от ЛС , звучеше безкомпромисно:’При повторно неявяване на борда,следва уволнение’ . Стегна си чантата, беше разпитал това- онова за м/к ”Богдан”,как изглежда, какво товари /знаеше от някъде си,че ходи до Жданов(сега Мариупол )- тогавашния Съветски съюз/ сутринта уточни, къде е акостирал к-ба и следобеда цъфна на Западно Пристанище. Всъщност запрескача ж.п. линиите, разстлали се като паяжина, преди да достигне кея, отивайки към кораба. А там се закатери по степенките на едни вагони, защото 2 композиции с открити платформи бяха спрели край борда, което щеше по-нататък да разбере, беше обичайна картинка, застане ли слитковоз на кея. После пристанищните кранове с техните харакерни бръм ,хъркане, виене и скърцане ,разкрачили се над вагоните и увисващи ту над кораба, ту над композицията, бяха частта от гледката,с която трябваше да свикне, върже ли се к-бът към кея. Докато минаваше край борда, му направи впечатление, че листите от обшивката са нитовани. ”Олеле! Ама той наистина морга!”.По-късно щеше да разбере, че е от шведска стомана и ръждата му беше по-така, а и изтъняването на корпуса на к-ба беше минимално, което беше плюс за прегледите на БКР( Регистъра ). Срещна един висок мъжага с колело и огромни длани в/у рамката, който го заговори, очаквайки отговорите му. После му каза че е стар.пома и си отивал, а той да ходел на кораба, да си види кабината и да се нанася. К’вито въпроси има—утре, а тази вечер да пита втория, който е дежурен и т.н. ... Излетя нагоре по трапа и стъпи на палубата. Вацмана се появи откъм кърмата. Едно кученце подтичваше до него или му се моташе в краката, а мъжът хвърли поглед ‘Всичко виждам’ , измърмори: ”Здрасти. Ти сигурно си новия. Ключът за кабиата ти е във втория”, здрависа се и го напъти в надстройката….
Момчето попиваше с полед: обстановка, разположение ,канижели, врати, корабно осветление, табла. Свикваше с характерния шум от работещ ДГ(дизел-генератор),носът му надушваше специфичния въздух на жилищно помещение, ограждащо машинната шахта. И така. Видя се с втория. Резонното ‘здравей -здрасти, гледайки го над очила. Взе си ключа и влезе в кабината: мивка, койка, диван, бюро и стол ,гардеробче и гледка навън през 2 филистрина. Хвърли чантата и се върна в кабината на втория с молба, ако има време да му покаже кораба, мостика и навигационните прибори. ”Тръгни сам да обикаляш и ако имаш въпроси после, питай”-промълви ясно дежурния.

Като разправям, че “Богдан” беше силен и удобен, не измислям. На пръв поглед морга,особено с този мостик, разположен в кула, почти по средата на к-ба, но си имаше всичко. Дали да изброявам достойнствата, които го правеха да не се дава на значително по-новите(според година постройката) други 3 кораба от линията? Всички знаеха че е бивш нефто – рудовоз = не големи, но яки товарни помещения, а танковете за течен товар използваше за баластни,което го правеше мн.стабилен по време на прехода без товар /имам предвид свирепото северно време, което идваше зимъска от Одеския залив/; Яка обшивка и конструкция, които въпреки многото години(35-6 на вода) държаха на ледовете в Азовско море. ЖироКомпас с въздушно охлаждане, мощен радар ,макар и лампов, супер баластни помпи- парни, както и парен брашпил (имаше си котел и трима огняри), икономична машина и т .н. ...а да и екипаж-над 33 човека. Май си дойдох на думата? - за моряците, за екипажа. Въртях, суках, но ми се искаше да кажа, че без тия навити хора, които се грижеха за к-ба, надали би издържал толкоз години->нито помпи, нито ДГ-ри, нито навиг. прибори, нито дървения настил ,нито радиостанция, нито спас.лодки, нито…нито нищо не би издържало без постоянната им грижа.Човек би казал :’Ми така трябва. Нали този к-аб им вади хляба!’ Така е, но в ония времена не се разсъждаваше така.”Ако не е този, на друг к-аб ще те качат и работата, същата продължава.”- това беше нормалното.

Добре, де,ама к’во стана с новия трети?
Тръгна момчето нагоре -надолу да обикаля по палубите, както го бяха учили. Трябваше , като начало да запомни къде беха аварийно - спасителните средства. Обиколи два пъти кораба от кърмата до бака, разгледа товарните помещения, слезе и в машинно отделение, но навсякъде минаваше с мисълта, че ще се върне и ще опознае по-обстойно. Смрачи се полека и той хлътна в кулата - да огледа и мостика. Светна си пипнешком и се закатери по стръмното стълбище. От учебните кораби до сега, бе свикнал, че мостикът е над 20 крачки широк и почти от борд до борд и с мaлки крила, а този!?- Хм...и 10 крачки нямаше, но с откритите крила?- ехеее. Друго беше! ”Също като в някогашния аглийски флот.:)” Щурманът няма работа в закрити помещения! Той трябва да е очи и уши по време на вахта!”… Задържа се вътре, изброявайки наум, какво е видял. ”Нищо… по-компактно е и без излишества“- реши ,докато се озърташе за приборите в щурманска. Имаше мноого да оглежда още. ”Така, за3-4 часа к’во ли може да се види?”-успокояваше го втория, който тихомълком се беше качил на мостика да изгаси някакво осветление, но и да му напомни, че най-належащата му задача, сега е да напише на печатна машина екипажния списък и да отиде утре да го завери преди отплаване, а м/увременно има малко събиране в салета, понеже дежурната смяна не щели да са капо и той ,ако искал да се завъртял натам.
Малкия беше подочул от тук - от там, че са готин екипаж и реши да се убеди сам, как си правят веселото. Глъчката показваше, че салета е на кърмата, от левия борд. Чуваше китарa и женски гласове.”Сигурно са роднини на някои от екипажа” - каза си, защото доколкото бе погледнaл списъка, жените бяха две - пом.готвачката и камериерката пък и на кой ли мъж няма да му е интересно да си купонясва и около него да има жени. Надзърна през крилатата врата и моментално бе засмукан от компанията. Някой го придърпа, връчи му чаша и изломоти:”Ако я знаеш- пей, ако не -пак пригласяй!” Изреждаха нещо за Кузма Кузмич. Изля виното в гърлото. С една дума ‘вижте к’ъв съм пич’, направи физиономия, щото му се стори кисело и се включи в хора, отпускайки се на един стол с подлакътници. Китаристът пееше от душа, а останалите повтаряха (стори му се -нефалшиво и с чувство…е ,не бяха в синхрон, ама кой ти гледа), хилеха се, прегръщаха си каките(те беха от най-гласовитите кокошки), които даваха цвят на компанията. Никого не познаваше, ама – ‘много важно’.Те да не би да го знаеха? Важното е, че бяха весели, усмихнати, шумни и не особено трезви. А харесваше пийналите хора- не се преструваха и не трябваше много да ги молиш, за да кажат к’вото си мислят. Знаеше, че го чакат по-сериозни задължения, но реши да си даде 1/2 час почивка, пък и кой ли не харесва да е сред хора в настроение Обходи с очи всички, като по навик сякаш…, срещна нечии погледи, които също го следяха с любопитство опознавайки новите и продължи да приглася песента, която знаеше. Подсъзнателно отбеляза - 4 каки, 1 китарист и още петима- всички бяха по-големи от него. Само така! Скуката е враг, а усмивките винаги разтоварват. Познават се, а той е чужд, ама никой не тръгна да го разпитва. Хубаво е за начало. Дали щеше да му върви все на песни? Кой ли не го иска? Припяваше на още 2 песни, поблагодари за виното, извини се на най-близкия,че има да бачка и тръгна към салона да подрежда паспорти ,жълти книжки и да пише екипажен списък, което си беше чисто ново за него, но помнеше че втория бе предложил помоща си, а и вечерта го чакаше. И така. Това бяха първите му часове на неучебен кораб. Беше му отредено да започне от тук.